Известният български композитор Кирил Икономов предприема решителна стъпка, която вече предизвиква сериозен отзвук в културните среди — той съди държавата, като насочва иска си срещу Министерството на културата за неплатени авторски права. Самият той потвърждава, че съдебната битка вече е факт и се очаква първото заседание по делото да се проведе през април.
Новината не остава само лична инициатива. В иска са включени имената на още около 3000 души, чиито права Икономов защитава в качеството си на председател на Управителния съвет на Европейската агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права (ЕАЗИПА). Това превръща делото в мащабен казус, засягащ цялата музикална гилдия.
По думите на самия композитор темата не е нова. Той твърди, че процесът е бил „замразен“ в продължение на години, преди най-накрая да получи развитие. Въпреки това, той подчертава, че не търси конфликт заради самия конфликт, а защита на правата на творците, които според него системно не получават дължимото възнаграждение.
В подкрепа на позицията му застава и рок ветеранът Ицо Петрофф, който посочва, че проблемът е известен отдавна в музикалните среди. Той допълва, че дори представители на Министерството на културата са имали роля в това делото да се придвижи напред. Според него години наред музиканти и автори не са получавали своите дължими авторски възнаграждения.
Скандалът около авторските права не е нов за българската сцена. Още преди години ЕАЗИПА, свързвана с Кирил Икономов, излиза с открито писмо до Министерския съвет, в което се настоява за значителни суми, свързани с неизплатени права. Тогава инициативата получава подкрепа от редица известни имена в българската музика и култура, сред които Йорданка Христова, Мая Нешкова, Панайот Панайотов, Развигор Попов, Янка Рупкина, Стефка Берова, както и покойните Тончо Русев и Найден Андреев.
Дори Лили Иванова е била представена на събрание чрез свой тонрежисьор, което показва мащаба и тежестта на темата в професионалните среди. Според изчисления, представени от ЕАЗИПА, става дума за стотици милиони левове несъбрани средства през годините, свързани с авторски права от различни индустрии и потребление на творчески съдържания.
Твърди се, че част от тези суми по закон трябва да се разпределят между културни институции, държавата и организациите, които защитават правата на авторите и изпълнителите. Именно в това разпределение според Икономов и неговите съмишленици се крие дългогодишният проблем.
Допълнително напрежение създава и фактът, че според закона различни обществени обекти и транспортни услуги също са задължени да заплащат авторски възнаграждения — нещо, което според създателите на инициативата не се изпълнява достатъчно ефективно.
Създадената преди повече от 15 години организация ЕАЗИПА се представя като структура, която цели прозрачност и защита на правата на хиляди творци. Именно чрез нея Кирил Икономов продължава своята битка, която вече преминава от институционално ниво в съдебната зала.
И докато предстои първото заседание, напрежението в културните среди расте. За едни това е необходима стъпка към справедливост, за други — сложен и дълъг правен спор, който може да отвори нова страница в отношенията между творците и държавата.
