Скандалът около финансирането на актьора Иво Аръков от Национален фонд „Култура“ навлиза в нов, още по-напрегнат етап, който разтърсва не само културните среди, но и общественото мнение. Темата, която и без това предизвикваше силни реакции, сега се разгаря с нова сила след публична намеса, която трудно може да бъде пренебрегната.

Писателят, музикант и общественик Константин Кацаров излезе с открито писмо, в което директно отправя остри обвинения към Аръков. Тонът му е безкомпромисен, а въпросите – болезнено конкретни. В текста си той не само поставя под съмнение начина, по който са получени средствата, но и самата стойност на проектите, за които те са отпуснати.

Повод за тази реакция стават разкритията около фирмата на актьора – „Фиш Ай“ ЕООД, която в рамките на изключително кратък период е получила значително финансиране. Сумите са внушителни и трудно остават незабелязани: над 499 хиляди лева през декември 2025 година и още над 255 хиляди лева през януари 2026 година. Към това се добавя и предходно кандидатстване за 75 хиляди лева.

В същото време Иво Аръков провежда турне в различни европейски градове, като концертите са със свободен вход – факт, който допълнително засилва съмненията и поражда въпроси за реалната възвръщаемост и смисъл на финансираните проекти.

 

В писмото си Кацаров използва остър и провокативен език, който бързо привлича вниманието. Той не се колебае да постави под въпрос не само професионалните качества на Аръков, но и начина, по който той се позиционира като артист.

Основните въпроси, които авторът задава, звучат като директно предизвикателство: къде са записите от концертите, кои са музикантите, какъв репертоар е представен и какво реално остава като културно наследство след тези проекти. Според него липсата на ясни отговори само задълбочава съмненията.

Особено силно впечатление прави коментарът му за посещаемостта на събитията – според него дори при свободен вход публиката е била изключително малобройна, което поставя под въпрос ефекта от вложените средства.

Кацаров прави и важно уточнение – признава, че действията на Аръков може да са напълно законни. Но веднага след това насочва вниманието към по-дълбокия въпрос – този за морала и за това кой и как трябва да получава обществен ресурс.

Според него тези средства би трябвало да подкрепят талантливи, трудолюбиви и перспективни българи, а не да се концентрират в проекти, чиято стойност е спорна.

Най-силният момент в писмото идва с лична история, която контрастира рязко със ситуацията. Кацаров разказва за жена, която отчаяно търси средства, за да помогне на детето си – сума, която в този контекст изглежда несравнима с ресурсите, вложени в артистични проекти.

Този сблъсък между личната драма и публичното финансиране придава на случая още по-силен емоционален заряд и превръща темата в нещо повече от спор между двама души – в дебат за ценностите и приоритетите.