Радослав Петров, по-известен като Радо Шишарката, остава една от най-ярките фигури на българския фолк още от 90-те години. Прякорът му идва от времето, когато напуска оркестър „Белите шишарки“ и започва самостоятелна кариера, която бързо го превръща в любимец на публиката и… на някои от най-страшните мутри на прехода. В този период Радо преживява опасни ситуации, понякога едва оставайки жив, а песента му „Тигре, тигре“ се превръща почти в химн за силовите структури. Други негови хитове като „Шопската салата“, „Боли рози и куршуми“ и „Птица бяла“ звучат във всяка кръчма в страната.
Радо Шишарката е роден на 22 септември 1965 г. в Габрово и наскоро тържествено отбеляза своя юбилей в столично заведение. Сред гостите му бяха звезди от сръбската музикална компания „Гранд прадакшън“, българска рок банда и неговият близък приятел Бобан Здравкович.
„Чувствам се добре. Семейството ми е спокойно, наслаждавам се на живота. Само бих искал хората да са малко по-ведри и по-добронамерени“, споделя той пред медиите. Радо споделя тревогата си от съвременното настроение в България – апатия, нервност и липса на взаимопомощ, което според него контрастира с духа на хората в други държави, където усмивките са все още на лицата им, въпреки ежедневните проблеми.
За политическите си амбиции Радо казва, че никога не е имал сериозни намерения да се занимава с политика, въпреки че преди години беше номиниран за народен представител. Споменът за замяната на Сашка Васева с него в кандидатската листа на партията на Митьо Пищова е жив, но той гледа с уважение към желанието на покойния колега да се включи в обществения живот.
На въпроса за желанията си на рождения ден, Радо Шишарката отговаря с простички, но дълбоки мисли: здраве, щастие за семейството и правилно насочване на малкия му син Самуил, който догодина ще е първокласник. Големият му син вече се сблъсква с предизвикателствата на живота, но Радо е горд с децата си и се радва на техните успехи.
„Повече от 40 години съм на сцена и не мисля да спирам. Любовта към музиката е това, което ме поддържа жив и щастлив. Когато човек е в хармония със себе си и около него има щастливи хора, животът става по-дълъг и по-пълноценен“, казва той. Радо споделя, че детската му мечта да стане известен певец вече е постигната, а фактът, че песните му се слушат и извън страната, го радва още повече.
Говорейки за брака си, Радо разкрива как съхранява семейния живот въпреки популярността си и честите участия: „Жена ми е с мен повече от 20 години. За да остане семейството стабилно, детето трябва да е на първо място. Постоянно се грижа за малкия син и за жена ми, правя подаръци, обръщам внимание на личните празници. Така показвам любовта си.“
Дори старите му приятели и отношенията с децата от предишни бракове остават добри – Радо поддържа честни и открити връзки, без конфликти и без да създава напрежение между семействата.
Спомените за първите пари, изкарани от сцената, са също важни за него – тогава радостта от признанието и похвалите е била по-ценна от парите. „Тигре, тигре“ е песен за всички – и младите, които искат да са силните на деня, и за тези, които преживяха бурното време на прехода. Радо оценява както тези, които са се запазили трезвомислещи сред хаоса на 90-те, така и всички фенове, които го следват и до днес.
