Полицаите проявили съчувствие към бедна възрастна жена, която продавала зеленчуци на улицата без разрешение, но когато един от тях огледал внимателно продукцията ѝ, жената веднага била арестувана.

Полицията получила сигнал за незаконна улична търговия на ъгъла на главния булевард и веднага се отправила натам.
Но когато пристигнали, строгостта им леко се стопила — пред тях стояла възрастна жена с дървен сандък, пълен със зеленчуци. На вид — скромна и безобидна.

Жената била облечена в износен пуловер и избеляла пола. Пред себе си подредила домати, моркови и краставици.
— Бабо, знаете ли, че продажбата на улицата е забранена? — попитал един от служителите с мек тон.
— Знам, синко — въздъхнала тя. — Но ми трябват пари за лекарствата на болния ми син. Нямам никого, който да ми помогне. Всичко съм отгледала сама. Няма нищо лошо, нали?

Полицаите се спогледали. Нарушението било ясно, но състраданието надделяло.
— Този път няма да правим нищо — казал по-възрастният от тях. — Но намерете друг начин да изкарвате прехраната си. Не всички служители са толкова разбиращи.
— Разбира се, ще го направя — отвърнала тя притеснено, сякаш искаше да се отърве от тях колкото се може по-бързо.

— Щом вече сме тук, да купим нещо — предложил единият с усмивка. — Да ѝ помогнем поне малко.
— Не е нужно, миличък — казала тя бързо. — Имам си много купувачи.
— Много? — учудил се другият. — Но тук няма никого.

— Те идват рано — засмяла се тя неестествено. — Не сте ги заварили.
— Тогава поне няколко домата — настоял полицаят.
— Не, синко, оставете ги — отвърнала с треперещ глас. — Нека други да ги вземат.

Гласът ѝ трепнал от напрежение. Един от полицаите се намръщил, навел се и взел домат. Погледнал го внимателно… и изведнъж възкликнал:
— Арестувайте я. Веднага.
— Какво се случва? — попитал изненадано колегата му.

Полицаят вдигнал домата. По повърхността му имало малки дупчици — сякаш някой бил инжектирал нещо вътре. Същите следи се забелязвали и по другите зеленчуци.

Последвалото разследване разкрило истината: възрастната жена не била толкова невинна, колкото изглеждала. Под прикритието на безпомощна продавачка тя разпространявала забранени вещества. В дома ѝ открили сина ѝ, инвалид, който произвеждал сместа, докато тя я пренасяла и продавала, без да предизвиква подозрение.

Оказало се, че злото понякога се крие зад най-невинното лице.