Още от ранното утро се чувствах като най-щастливата жена на света. Беше денят на сватбата ми и, както винаги съм мечтала, исках в снимките да присъства и моят кон — верният ми спътник, приятел от детството. Баща ми ми го беше подарил преди да почине, затова неговото присъствие означаваше много повече от просто красив детайл.
Моят годеник прие идеята с ентусиазъм. „Ще е романтично, различно“, каза той. И така, сред цветя и смях, започнахме фотосесията. Вятърът беше лек, светлината — перфектна… докато не стигнахме до обора.
Изведнъж кобилата се развълнува: риташе силно, удряше земята с копита и въртеше глава наляво и надясно. После бутна годеника ми с муцуната си. Опитах се да я успокоя, погалих я и ѝ прошепнах сладки думи, но тя внезапно спусна глава и го захапа за рамото.
Той извика от болка и стъпи назад ядосан:
—Твоят кон е луд! Викай лекар!
Стоях парализирана, не разбирах какво ѝ е. Тази кобила беше израснала с мен и никога не е проявявала агресия към никого. Но няколко минути по-късно разбрах, че тя изобщо не е полудяла.
Докато се опитвах да ѝ се скарам, приближи се конярят и заговори тихо, с такава сериозност, че ми прониза сърцето:
—Не ѝ крещете, госпожице… Тя просто направи това, което смяташе за правилно. Видя всичко.
—Какво говориш? —попитах объркана—. Какво видя?
Тогава той ми обясни, че докато аз участвах в състезание извън града, годеникът ми няколко пъти бил в конюшнята с друга жена. Показвал ѝ моите коне, хвалел се и я прегръщал пред очите на верната ми приятелка.
В този момент всичко стана ясно. Тя не можеше да търпи близостта на човека, който ме бе предал.
Сватбата не се състоя. Същата вечер се прибрах у дома, свалих роклята и прегърнах с цялата си сила единствения, който никога няма да ме лъже. Моят кон беше видял истината преди мен… и ме спаси от това да се омъжа за грешния човек.
Бета-функция
