В едно северно селце, на края на глухите карелски гори, живееше стар дървар. Той споделяше дома си с дъщеря си, нейния съпруг и малкото им синче — тихо момче със светли очи, заради което дядото би направил всичко.
Един летен ден старецът тръгна дълбоко в гората за боровинки, за да зарадва внука си с пресни плодове. Познаваше гората като петте пръста на ръката си и се изкачва там, където плодовете бяха най-едри, а въздухът тежък.
Клекнал на земята, постави кошницата до себе си и започна да бере с внимание, бавно, без бързане. Толкова се увлече, че не забеляза ръба на дълбока яма. Изведнъж тишината се разкъса от страшен ръмеж.
Пред него стоеше огромна мечка — настървена, приближаваща се с пъхтене, сякаш решена да накаже нежелания гост.
Но дърварят не се уплаши. Никога не вървеше в гората без пушка. Той вдигна ствола и стреля. Ехото се разнесе между дърветата, мечката отскочи… но не се отдалечи.
Тогава старецът забеляза истинската причина — на земята лежеше малко мече с лапа заклещена в капан, жално пищящо. Майката стоеше наблизо, неспособна да помогне.
Старецът внимателно разхлаби капана с джобния си нож и освободи малкото. То се устреми при майка си, а дърварят, все още смутен, се оттегли бързо.
Докато се отдалечаваше, чу пукане на клонки зад гърба си. Стана му ясно, че го следят. Само когато стигна края на гората, се осмели да се обърне — и видя мечката. Стоеше неподвижно сред дърветата, без гняв, само с поглед, в който имаше благодарност. Старецът тогава още не го осъзна.
Минa година.
Една вечер той седеше до прозореца, очаквайки дъщеря си и зет си, които бяха отишли в града за детско креватче. Слънцето клонише към залез, а те все още ги нямаше.
Изведнъж влезе съсед — блед, задъхан:
— Беда! — извика той. — В селото обикаля мечка! С окървавена паст и нещо в зъбите!
Дърварят облече якето си и излезе навън. Хората се събраха, викаха, стреляха във въздуха. Мечката стоеше на края на гората. Когато видя стареца, спусна глава и остави на земята нещо, увито в червена тъкан. След това се отдръпна.
Дърварят се приближи. На тревата, завито в роклята на дъщеря му, лежеше бебето — жив и здрав внук.
Сърцето му прескочи. Мечката искаше да тръгне след нея. Той го направи. Мечката вървеше бавно, оглеждайки се назад, докато не го доведе до стар, изоставен и гнил мост. Под него — пропаст и двама души.
Зетят беше мъртъв, дъщерята едва дишаше. С помощта на съседите я извадиха. Лекарите нарекоха оцеляването ѝ чудо. Тя разказа, че мъжът ѝ е минал по познати места, но дъските на моста не издържали и рухнали, причинявайки родилни болки. Спомняла си само как мечката се приближи — и после паднала в пропастта.
Старецът осъзна всичко. Мечката бе отплатила дълга. Спаси внука му, точно както той някога спаси нейното малко. Погледът ѝ в гората вече беше разбран: благодарност, а не гняв. Сега най-после можеше да я разпознае.
Бета-функция
Бета-функция
