На градския пазар животът вървеше както обикновено. Баба Мария подреждаше в кофи домашните си яйца — бели, кафяви, още топли от кокошките. Гласът ѝ звучеше бодро, макар годините вече да тежаха:
— Пресни яйчица! От моите кокошки, душице!
Пазаруващите я познаваха и обичаха. Млада жена купи десетина яйца, усмихна се и каза:
— Бог да ви дава здраве, бабо!
Мария кимна и си помисли, че денят започва добре.
Но спокойствието не трая дълго. От ъгъла се появи Гришка — местният хулиган, нагъл и винаги готов за скандал.
— Е, бабо, ще ми ги дадеш на моята цена, нали? — ухили се той.
— Сине, давам ги евтино… Трябват ми само за хляб и лекарства… — опита се кротко Мария.
Гришка се засмя и сграбчи кофата, хвърляйки я с всичка сила в стената. Яйцата се пръснаха, жълтъците потекоха по камъните.
Пазарът замря. Никой не посмя да се намеси. И тогава от тълпата излезе висок мъж в елегантен костюм — уверен и спокоен.
— Върни кофата на мястото ѝ, — каза той твърдо.
Хулиганът се изсмя:
— Ти кой си? Герой ли ще ми се правиш?
Мъжът не трепна. Извади портфейл, преброи няколко банкноти и ги подаде на бабата:
— Купувам всичко — счупеното и здравото. Днес е добър ден за вас, Мария.
Тя застина, не можейки да повярва:
— Бог да те благослови… — прошепна със сълзи.
После мъжът се обърна към Гришка:
— Ако още веднъж посегнеш на слаб човек, всички ще научат кой си всъщност.
Седмица по-късно охраната го изведе от пазара под освиркванията на хората. Оттогава никой не го видя там.
Баба Мария дълго гледаше след своя защитник, шепнейки:
— Значи Бог наистина не ни изоставя, щом още има добри хора на този свят.
Бета-функция
