Дженифър Анистън, известна с легендарната си роля в Приятели и участия в хитови филми като Семейство Милър и Ужасни шефове, е израснала в трудно детство, белязано от напрегнати отношения с майка ѝ, актрисата Нанси Дау.
Възпитанието на Дженифър е било изпълнено с постоянна критика и емоционален натиск, идващ от майка ѝ.
Въпреки развода на родителите и напрегнатия им брак, Дженифър остава при майка си, която редовно я упреква за предполагаеми физически „недостатъци“, като носа, очите и промяната в теглото ѝ по време на пубертета.

Постоянните напомняния, че е „грозна“, силно засягат самочувствието и самооценката ѝ, създавайки разрив между начина, по който вижда себе си, и очакванията на майка ѝ.
Отношенията ѝ с баща ѝ не са силни, което прави Дженифър зависима от непредсказуемото поведение на майка ѝ. Когато се противопоставя на критиките, често бива посрещана със смях, засилвайки усещането, че трябва да ги приема мълчаливо.

Освен това Дженифър се сблъсква с дислексия – затруднение, засягащо четенето, писането и правописа.

Сред всички тези предизвикателства тя започва да се съмнява в негативния образ, който майка ѝ е наложила. Първата ѝ работа в Холивуд, съчетана с корекция на носа, ѝ помага да възвърне увереността си.

Въпреки това майка ѝ продължава да бъде неудовлетворена и дори публично я критикува, помрачвайки радостта ѝ по време на ерата Приятели.
В отговор на поведението ѝ, Дженифър решава да прекъсне контактите с майка си, дори пропускайки сватбата си с Брад Пит. Петнадесет години тя прекарва без общуване, като търси терапия, за да се справи с последиците от тежкото си детство.
Бета-функция
Бета-функция
Бета-функция
Бета-функция